дисциплина

Речник на българския език

дисциплѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Система от задължителни и установени норми на поведение в някакъв колектив. Желязна дисциплина.
2. Съзнание за спазване на тези норми и съобразяване с тях. Нравствена дисциплина.
Военна дисциплина. — Строго и безпрекословно изпълнение на военните норми.



мн. дисциплѝни, ж.
1. Самостоятелен отрасъл, дял от дадена наука. Математически дисциплини.
2. Учебен предмет. От всички дисциплини най ми допада географията.
3. Вид спорт. Лекоатлетически дисциплини.

Грешни изписвания (7)

  • десцеплина
  • десцеплинъ
  • десциплина
  • десциплинъ
  • дисцеплина
  • дисцеплинъ
  • дисциплинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дис-цип-ли-на
членувано дис-цип-ли-на-та
мн.ч. дис-цип-ли-ни
членувано дис-цип-ли-ни-те
звателна форма