строгост

Речник на българския език

стро̀гост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

вж. строг

Грешни изписвания (3)

  • строгуст
  • строгос
  • строгус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стро-гост
членувано стро-гост-та
мн.ч. стро-гос-ти
членувано стро-гос-ти-те
звателна форма