тежест

тежестта̀, мн. тѐжести, ж.
1. Само ед. Свойството на телата да падат надолу, да бъдат привличани от Земята, както и силата на това привличане; тегло. Тежестта влияе върху равновесието.
2. Масата на нещо, определена според единица мярка; тегло. Вазата падна с цялата си тежест върху крака му.
3. Тежина. Жената вървеше огъната под тежестта на чантите.
4. Обикн. мн. Тежък предмет. В чантата имаше всякакви тежести — чукове, машини, детайли и др.
5. Прен. Само ед. Важност, значимост. Имам тежест в професията си.
6. Прен. Само ед. Неприятно, често болезнено усещане в орган на човешкото тяло, свързано с нарушаване на нормалното му функциониране. Тежест в стомаха. Тежест в главата.
7. Прен. Само ед. Грижа, бреме, тягост. Тежестта на къщната работа смазваше въображението ѝ.
• Център на тежестта. — Най-значимото, най-същественото нещо.
• В тежест съм (на някого). — Причинявам грижи, създавам разходи.
• Вдигане на тежести. — Спец. Спортна дисциплина, при която се вдигат щанги с различни тежести, закрепени в краищата им.