досто̀йнство
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
мн. досто̀йнства, ср.
1. Само ед. Положително качество на човек, което се основава върху правилна самооценка, съзнаване на качествата и самоуважение. Пазя достойнството си.
2. Положително качество, преимущество. Достойнствата на един такъв подход са ясни.
1. Само ед. Положително качество на човек, което се основава върху правилна самооценка, съзнаване на качествата и самоуважение. Пазя достойнството си.
2. Положително качество, преимущество. Достойнствата на един такъв подход са ясни.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- достойнству
- дустойнство
- дустойнству
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | дос-тойн-с-т-во | |
---|---|---|
членувано | дос-тойн-с-т-во-то | |
мн.ч. | дос-тойн-с-т-ва | |
членувано | дос-тойн-с-т-ва-та |