гордост

Речник на българския език

го̀рдост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

вж. горд

Грешни изписвания (3)

  • гордуст
  • гордос
  • гордус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гор-дост
членувано гор-дост-та
мн.ч. гор-дос-ти
членувано гор-дос-ти-те
звателна форма