горд

Речник на българския език

горд прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

го̀рда, го̀рдо, мн. го̀рди, прил.
1. Който има чувство за собствено достойнство и осъзнава своето превъзходство. Горд човек.
2. Който изразява или съдържа чувство за достойнство и превъзходство. Горда осанка.
3. Който изпитва чувство на удовлетворение, задоволство. Аз съм горд с твоите успехи.
4. Надменен, високомерен; горделив. Върви горда, горда.
същ. го̀рдост, гордостта̀, ж. Изпитвам гордост.
нареч. го̀рдо. Говоря гордо.

Грешни изписвания (1)

  • горт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. горд
непълен член гор-дия
пълен член гор-ди-ят
ж. р. гор-да
членувано гор-да-та
ср. р. гор-до
членувано гор-до-то
мн. ч. гор-ди
членувано гор-ди-те