надменен

Речник на българския език

надмѐнен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

надмѐнна, надмѐнно, мн. надмѐнни, прил. Високомерен, горд, надут. Надменна усмивка.
нареч. надмѐнно. Държа се надменно.
същ. надмѐнност, надменността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • надменин
  • нъдменен
  • нъдменин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. над-ме-нен
непълен член над-мен-ния
пълен член над-мен-ни-ят
ж. р. над-мен-на
членувано над-мен-на-та
ср. р. над-мен-но
членувано над-мен-но-то
мн. ч. над-мен-ни
членувано над-мен-ни-те