безочлѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
безочлѝва, безочлѝво, мн. безочлѝви, прил. Нахален, нагъл, дързък.
нареч. безочлѝво. Държи се безочливо.
същ. безочлѝвост, безочливостта̀, ж. Проявявам безочливост.
нареч. безочлѝво. Държи се безочливо.
същ. безочлѝвост, безочливостта̀, ж. Проявявам безочливост.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- безучлив
- бизочлив
- бизучлив
- безочлиф
- безучлиф
- бизочлиф
- бизучлиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | бе-зоч-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | бе-зоч-ли-вия | ||
| пълен член | бе-зоч-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | бе-зоч-ли-ва | ||
| членувано | бе-зоч-ли-ва-та | ||
| ср. р. | бе-зоч-ли-во | ||
| членувано | бе-зоч-ли-во-то | ||
| мн. ч. | бе-зоч-ли-ви | ||
| членувано | бе-зоч-ли-ви-те | ||