дъ̀рзък
—
прилагателно име
(тип 82a)
Значение
дръ̀зка, дръ̀зко, мн. дръ̀зки, прил.
1. Който пренебрегва опасностите, подлага се на риск, проявява или изразява предизвикателна смелост. Дързък човек. Дръзка постъпка.
2. Който преминава отвъд ограниченията, отвъд нормите на общоприетото, на приемливото; оскърбителен, груб. Дръзко поведение. Дързък тон.
1. Който пренебрегва опасностите, подлага се на риск, проявява или изразява предизвикателна смелост. Дързък човек. Дръзка постъпка.
2. Който преминава отвъд ограниченията, отвъд нормите на общоприетото, на приемливото; оскърбителен, груб. Дръзко поведение. Дързък тон.
Синоними
- себеотрицателен, дръзновен, самоотвержен, неустрашим, смел, настойчив, безцеремонен, агресивен
- нахален, груб, непочтителен, непокорен, нагъл, безсрамен, без да му мигне окото, безочлив, неприличен, арогантен, циничен
- безразсъден, вироглав, необуздан, безгрижен, нехаен, необмислен, неразумен, неблагоразумен
- дебелоок, натрапчив
- високомерен, надменен, пренебрежителен, рязък
- нахакан
- безстрашен, храбър
- решителен
Грешни изписвания (1)
- дързак
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | дър-зък | |
|---|---|---|---|
| непълен член | дръз-кия | ||
| пълен член | дръз-ки-ят | ||
| ж. р. | дръз-ка | ||
| членувано | дръз-ка-та | ||
| ср. р. | дръз-ко | ||
| членувано | дръз-ко-то | ||
| мн. ч. | дръз-ки | ||
| членувано | дръз-ки-те | ||