решителен

Речник на българския език

решѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

решителна, решително, мн. решителни, прил.
1. Който е твърд в следването на решенията си, не се колебае; смел, храбър, дързък, мъжествен. Решителен човек.
2. Който е изпълнен с твърдост, непоколебимост, непреклонност. Решителен жест.
3. Който не търпи възражения; категоричен.
4. Най-важен за решението на някакъв проблем; решаващ. Решителна битка. Решителна стъпка.същ. решителност, решителността, ж.нареч. решително.

Грешни изписвания (7)

  • решителин
  • решитилен
  • решитилин
  • ришителен
  • ришителин
  • ришитилен
  • ришитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ре-ши-те-лен
непълен член ре-ши-тел-ния
пълен член ре-ши-тел-ни-ят
ж. р. ре-ши-тел-на
членувано ре-ши-тел-на-та
ср. р. ре-ши-тел-но
членувано ре-ши-тел-но-то
мн. ч. ре-ши-тел-ни
членувано ре-ши-тел-ни-те