строг

Речник на българския език

строг прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

стро̀га, стро̀го, мн. стро̀ги, прил.
1. Който е с големи изисквания; взискателен. Строг човек. Строго наблюдение.
2. Който не позволява волности, лекомислие; сериозен, хладен, студен, суров. Имам строги родители. Строг морал.
3. Който е проява на сериозност. Строг поглед.
4. Който не допуска отклонения, който е спазван точно. Строго разписание. Строг режим. Строга диета.
5. Който не допуска снизхождение; тежък, жесток. Строги мерки. Строго наказание.
6. Прен. Който не е претрупан; прост, изчистен. Строго подреждане. Строго обзавеждане. Строго облекло.
нареч. стро̀го.
същ. стро̀гост, строгостта̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • строк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. строг
непълен член стро-гия
пълен член стро-ги-ят
ж. р. стро-га
членувано стро-га-та
ср. р. стро-го
членувано стро-го-то
мн. ч. стро-ги
членувано стро-ги-те