непривѐтлив
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
непривѐтлива, непривѐтливо, мн. непривѐтливи, прил. Който не изразява благоразположение; мрачен. Неприветлив поглед. Неприветлива обстановка.
същ. непривѐтливост, неприветливостта̀, ж.
същ. непривѐтливост, неприветливостта̀, ж.
Синоними
- недружелюбен, невзрачен, неотзивчив, нерадушен, нелюбезен, негостолюбив, негостоприемен, неприветен
- неприятен, отвратителен, противен, грозен, некрасив, досаден, отблъскващ
- студен, мрачен, начумерен, навъсен
- тъмен, тъжен, унил, загрижен
- мръсен, кален, опушен
- непривлекателен
- намусен
- заплашителен, заканителен, страшен, строг, внушаващ страх
- зловещ
- сдържан, резервиран, надменен
- суров, корав, неумолим, неотстъпчив, непреклонен, твърд
- безрадостен
- хладен, смразяващ
Грешни изписвания (15)
- непреветлев
- непреветлив
- неприветлев
- нипреветлев
- нипреветлив
- ниприветлев
- ниприветлив
- непреветлеф
- непреветлиф
- неприветлеф
- неприветлиф
- нипреветлеф
- нипреветлиф
- ниприветлеф
- ниприветлиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | неп-ри-вет-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | неп-ри-вет-ли-вия | ||
| пълен член | неп-ри-вет-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | неп-ри-вет-ли-ва | ||
| членувано | неп-ри-вет-ли-ва-та | ||
| ср. р. | неп-ри-вет-ли-во | ||
| членувано | неп-ри-вет-ли-во-то | ||
| мн. ч. | неп-ри-вет-ли-ви | ||
| членувано | неп-ри-вет-ли-ви-те | ||