1.
наму̀сен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
наму̀сена, наму̀сено, мн. наму̀сени, прил. Който е смръщил чело, устни, лице в израз на недоволство; сърдит, навъсен.
същ. наму̀сеност, намусеността̀, ж.
същ. наму̀сеност, намусеността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- намусин
- нъмусен
- нъмусин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | на-му-сен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | на-му-се-ния | ||
| пълен член | на-му-се-ни-ят | ||
| ж. р. | на-му-се-на | ||
| членувано | на-му-се-на-та | ||
| ср. р. | на-му-се-но | ||
| членувано | на-му-се-но-то | ||
| мн. ч. | на-му-се-ни | ||
| членувано | на-му-се-ни-те | ||
2. намусен — мин. страд. прич. м. р.
намусен е производна форма на намуся се (мин. страд. прич. м. р.).