протѝвен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
противна, противно, мн. противни, прил.
1. Насрещен, обратен, противоположен, съвършено различен. Противно становище.
2. Вражески.
3. Неприятен, отвратителен. Противен човек.
1. Насрещен, обратен, противоположен, съвършено различен. Противно становище.
2. Вражески.
3. Неприятен, отвратителен. Противен човек.
Синоними
- обратен, насрещен, противоположен, срещуположен, диаметрален, далечен, отстранен, различен
- несъобразен, несъгласен, противоречив
- отвратителен, гаден, грозен, неприятен, гнусен, антипатичен, отблъскващ, омразен
- враждебен, вражески, неприятелски, противников
- антагонистичен, противодействуващ
- мазен, лош
- мръсен
- жалък, безполезен, безсмислен
- неблагоприятен, бурен
- неописуем, неизразим
- неприветлив, непривлекателен
- намусен
- заплашителен, заканителен, страшен, строг, внушаващ страх, мрачен
- невъзможен
- възмутителен, ужасяващ, ненавистен
- крайно неприятен, дразнещ, зловонен
- свински, груб, просташки
Грешни изписвания (3)
- противин
- прутивен
- прутивин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | про-ти-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | про-тив-ния | ||
| пълен член | про-тив-ни-ят | ||
| ж. р. | про-тив-на | ||
| членувано | про-тив-на-та | ||
| ср. р. | про-тив-но | ||
| членувано | про-тив-но-то | ||
| мн. ч. | про-тив-ни | ||
| членувано | про-тив-ни-те | ||