1.
разлѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
различна, различно, мн. различни, прил.
1. Който се отделя със свои специфични особености от друг; нееднакъв, инакъв. Имам различен успех през различните години.
2. Обикн. мн. Разнообразен, всевъзможен, всякакъв, какъв ли не. В магазина продаваха различни неща — храни и дрехи, машини и бои.
1. Който се отделя със свои специфични особености от друг; нееднакъв, инакъв. Имам различен успех през различните години.
2. Обикн. мн. Разнообразен, всевъзможен, всякакъв, какъв ли не. В магазина продаваха различни неща — храни и дрехи, машини и бои.
Синоними
- нееднакъв, разен, друг, несходен, характерен, особен, неравен, специален, специфичен, типичен, отделен, независим, разграничен, диференциран, по-друг, съвсем друг, инакъв, бамбашка, не такъв, не този, своеобразен, странен, разнообразен, разнолик, разнороден, разносъставен, хетерогенен, разновиден
- какъв ли не, всякакъв, всевъзможен, какъв да е, някакъв, безразлично какъв
- противоположен, далечен, разделен, чужд, неузнаваем
- индивидуален, единичен
- различаващ се
Грешни изписвания (3)
- различин
- ръзличен
- ръзличин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | раз-ли-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | раз-лич-ния | ||
| пълен член | раз-лич-ни-ят | ||
| ж. р. | раз-лич-на | ||
| членувано | раз-лич-на-та | ||
| ср. р. | раз-лич-но | ||
| членувано | раз-лич-но-то | ||
| мн. ч. | раз-лич-ни | ||
| членувано | раз-лич-ни-те | ||
2. различен — мин. страд. прич. м. р.
различен е производна форма на различа (мин. страд. прич. м. р.).