отделен

Речник на българския език

1. отдѐлен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

отдѐлна, отдѐлно, мн. отдѐлни, прил.
1. Който не е с другите; самостоен, обособен. Живее в отделно жилище.
2. Единичен, особен. Имам отделни забележки към изложението.
същ. отделѐност, отделеността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • отделин
  • утделен
  • утделин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-де-лен
непълен член от-де-ле-ния
пълен член от-де-ле-ни-ят
ж. р. от-де-ле-на
членувано от-де-ле-на-та
ср. р. от-де-ле-но
членувано от-де-ле-но-то
мн. ч. от-де-ле-ни
членувано от-де-ле-ни-те

2. отдѐлен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

отдѐлна, отдѐлно, мн. отдѐлни, прил.
1. Който не е с другите; самостоен, обособен. Живее в отделно жилище.
2. Единичен, особен. Имам отделни забележки към изложението.
същ. отделѐност, отделеността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • отделин
  • утделен
  • утделин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-де-лен
непълен член от-дел-ния
пълен член от-дел-ни-ят
ж. р. от-дел-на
членувано от-дел-на-та
ср. р. от-дел-но
членувано от-дел-но-то
мн. ч. от-дел-ни
членувано от-дел-ни-те

3. отделен — мин. страд. прич. м. р.

отделен е производна форма на отделя (мин. страд. прич. м. р.).