само̀тен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
самотна, самотно, мн. самотни, прил.
1. Който живее в самота. Самотна старица.
2. Който се намира някъде сам, единствен. Самотна къща. Самотна лодка. Самотно дърво.
3. Който се чувства сам, без естественото си обкръжение. Живеят самотни, децата им са в града. Чувства се самотна в новия си клас. Той е самотен, живее с родителите си. ____ същ. самотност, самотността, ж.
1. Който живее в самота. Самотна старица.
2. Който се намира някъде сам, единствен. Самотна къща. Самотна лодка. Самотно дърво.
3. Който се чувства сам, без естественото си обкръжение. Живеят самотни, децата им са в града. Чувства се самотна в новия си клас. Той е самотен, живее с родителите си. ____ същ. самотност, самотността, ж.
Синоними
- уединен, усамотен, изолиран, отделен, отстранен, изоставен, напуснат, пустинен, непристъпен, непосещаван
- сам, самотник, оттеглил се, затворен в себе си, вглъбен, вдълбочен, замислен
- нещастен, неутешим
- откъснат
- тъжен, мрачен, безнадежден, сиротен, злочест, натъжен, опечален, печален, нерадостен, скръбен
Грешни изписвания (3)
- самотин
- съмотен
- съмотин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | са-мо-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | са-мот-ния | ||
| пълен член | са-мот-ни-ят | ||
| ж. р. | са-мот-на | ||
| членувано | са-мот-на-та | ||
| ср. р. | са-мот-но | ||
| членувано | са-мот-но-то | ||
| мн. ч. | са-мот-ни | ||
| членувано | са-мот-ни-те | ||