самотно

Речник на българския език

1. само̀тно — наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • самотну
  • съмотно
  • съмотну

2. самотно — ср. р.

самотно е производна форма на самотен (ср. р.).

Връзки