неутешим

Речник на българския език

неутешѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

неутешѝма, неутешѝмо, мн. неутешѝми, прил. Който не може да бъде утешен; безутешен. Неутешима съпруга.
същ. неутешѝмост, неутешимостта̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • неотешим
  • неотишим
  • неутишим
  • ниотешим
  • ниотишим
  • ниутешим
  • ниутишим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-у-те-шим
непълен член не-у-те-ши-мия
пълен член не-у-те-ши-ми-ят
ж. р. не-у-те-ши-ма
членувано не-у-те-ши-ма-та
ср. р. не-у-те-ши-мо
членувано не-у-те-ши-мо-то
мн. ч. не-у-те-ши-ми
членувано не-у-те-ши-ми-те