неща̀стен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
неща̀стна, неща̀стно, мн. неща̀стни, прил.
1. Който не е щастлив. Нещастен човек.
2. Който носи или предвещава нещастие. Нещастна любов.
3. Който изразява мъка, тъга, нещастие. Нещастно лице. Нещастни очи.
4. Прен. Пренебр. Нищожен, жалък, дребен. Всичко започна от онзи нещастен разговор.
• Нещастен случай. — Авария, катастрофа, конфликтна ситуация с човешки жертви.
1. Който не е щастлив. Нещастен човек.
2. Който носи или предвещава нещастие. Нещастна любов.
3. Който изразява мъка, тъга, нещастие. Нещастно лице. Нещастни очи.
4. Прен. Пренебр. Нищожен, жалък, дребен. Всичко започна от онзи нещастен разговор.
• Нещастен случай. — Авария, катастрофа, конфликтна ситуация с човешки жертви.
Синоними
- злощастен, злополучен, пагубен, гибелен, бедствен, фатален
- клет, клетият, горкият, за окайване, злочест, окаян, жалостив, плачевен, тъжен, трагичен
- жалък, нищожен, мизерен
- беден, бедняшки, сиромашки, скромен, горък
- катастрофален
- изоставен, самотен, неутешим
- печален, скръбен
- мрачен, безнадежден, сиротен, натъжен, опечален, нерадостен
- унизителен
Грешни изписвания (7)
- нештастен
- нештастин
- нещастин
- ништастен
- ништастин
- нищастен
- нищастин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-щас-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-щас-т-ния | ||
| пълен член | не-щас-т-ни-ят | ||
| ж. р. | не-щас-т-на | ||
| членувано | не-щас-т-на-та | ||
| ср. р. | не-щас-т-но | ||
| членувано | не-щас-т-но-то | ||
| мн. ч. | не-щас-т-ни | ||
| членувано | не-щас-т-ни-те | ||