клет

Речник на българския език

1. клет прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

клѐта, клѐто, мн. клѐти, прил.
1. Който е нещастен и буди състрадание. Видях едно клето дете да проси на улицата.
2. За живот — който е изпълнен с трудности; злощастен.
3. Като същ. Който е нещастен, злочест.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. клет
непълен член кле-тия
пълен член кле-ти-ят
ж. р. кле-та
членувано кле-та-та
ср. р. кле-то
членувано кле-то-то
мн. ч. кле-ти
членувано кле-ти-те

2. клет — мин. страд. прич. м. р.

клет е производна форма на кълна (мин. страд. прич. м. р.).