1.
бѐден
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
бѐдна, бѐдно, мн. бѐдни, прил.
1. Който живее в материални и парични лишения и недоимък. Беден човек. Бедна държава.
2. Прен. Оскъден, недостатъчен. Бедна природа. Бедно въображение.
3. Прен. Обикн. членувано. Нещастен, жалък. Бедната котка, колко е отслабнала!
прил. умал. бѐдничък, бѐдничка, бѐдничко, мн. бѐднички.
нареч. бѐдно. Живеем бедно.
същ. бѐдност, бедността̀, ж. Живеем в бедност.
същ. _беднота̀, ж]]. Навсякъде беднота.
1. Който живее в материални и парични лишения и недоимък. Беден човек. Бедна държава.
2. Прен. Оскъден, недостатъчен. Бедна природа. Бедно въображение.
3. Прен. Обикн. членувано. Нещастен, жалък. Бедната котка, колко е отслабнала!
прил. умал. бѐдничък, бѐдничка, бѐдничко, мн. бѐднички.
нареч. бѐдно. Живеем бедно.
същ. бѐдност, бедността̀, ж. Живеем в бедност.
същ. _беднота̀, ж]]. Навсякъде беднота.
Синоними
- безимотен, бедняк, сиромах, бездомен, просяк, в неволя, изпаднал, нуждаещ се, притеснен, несъстоятелен, гол и бос, оголял, гол като пушка, гол като тояга, окъсан, дрипав
- оскъден, лишен, недостатъчен, ограничен, малък
- окаян, нещастен, злощастен, злочест, клет, клетник, окаяник, изоставен
- клеветен, набедяван, наклеветяван, хулен, охулван
- бедняшки, сиромашки, скромен, горък
- безпаричен, без пари
- гол
- слаб
- неплодороден
- прост, непретенциозен
- тесен, сбутан, жалък
Грешни изписвания (1)
- бедин
3. беден — мин. страд. прич. м. р.
беден е производна форма на бедя (мин. страд. прич. м. р.).