ограничен

Речник на българския език

1. ограничѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ограничѐна, ограничѐно, мн. ограничѐни, прил.
1. Който е с определени граници, с ограничения.
2. Прен. Незначителен, неголям. Ограничена сума.
3. Прен. Който има слаби, недостатъчни познания или възможности. Ограничен човек.
същ. ограничѐност, ограничеността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • огранечен
  • огрънечен
  • огръничен
  • угранечен
  • уграничен
  • угрънечен
  • угръничен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ог-ра-ни-чен
непълен член ог-ра-ни-че-ния
пълен член ог-ра-ни-че-ни-ят
ж. р. ог-ра-ни-че-на
членувано ог-ра-ни-че-на-та
ср. р. ог-ра-ни-че-но
членувано ог-ра-ни-че-но-то
мн. ч. ог-ра-ни-че-ни
членувано ог-ра-ни-че-ни-те

2. ограничен — мин. страд. прич. м. р.

ограничен е производна форма на огранича (мин. страд. прич. м. р.).