едностранчѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
едностранчѝва, едностранчѝво, мн. едностранчѝви, прил. Ограничен, развит или разработен само в една посока. Едностранчив подход. Едностранчиво мислене. Едностранчив човек.
нареч. едностранчѝво.
същ. едностранчѝвост, едностранчивостта̀, ж.
нареч. едностранчѝво.
същ. едностранчѝвост, едностранчивостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (11)
- еднострънчив
- еднустранчив
- еднустрънчив
- идностранчив
- иднострънчив
- иднустранчив
- иднустрънчив
- едностранчиф
- еднострънчиф
- еднустранчиф
- еднустрънчиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ед-нос-т-ран-чив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ед-нос-т-ран-чи-вия | ||
| пълен член | ед-нос-т-ран-чи-ви-ят | ||
| ж. р. | ед-нос-т-ран-чи-ва | ||
| членувано | ед-нос-т-ран-чи-ва-та | ||
| ср. р. | ед-нос-т-ран-чи-во | ||
| членувано | ед-нос-т-ран-чи-во-то | ||
| мн. ч. | ед-нос-т-ран-чи-ви | ||
| членувано | ед-нос-т-ран-чи-ви-те | ||