1.
пристра̀стен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
пристрастна, пристрастно, мн. пристрастни, прил.
1. Който проявява пристрастие. Пристрастен човек.
2. Който е резултат от проявено пристрастие. Пристрастна оценка.същ. пристрастност, пристрастността, ж. пристрастена, пристрастено, мн. пристрастени, прил. Който се е пристрастил. Пристрастен към цигарите човек.
1. Който проявява пристрастие. Пристрастен човек.
2. Който е резултат от проявено пристрастие. Пристрастна оценка.същ. пристрастност, пристрастността, ж. пристрастена, пристрастено, мн. пристрастени, прил. Който се е пристрастил. Пристрастен към цигарите човек.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- престрастен
- престрастин
- пристрастин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | прис-т-рас-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | прис-т-рас-те-ния | ||
| пълен член | прис-т-рас-те-ни-ят | ||
| ж. р. | прис-т-рас-те-на | ||
| членувано | прис-т-рас-те-на-та | ||
| ср. р. | прис-т-рас-те-но | ||
| членувано | прис-т-рас-те-но-то | ||
| мн. ч. | прис-т-рас-те-ни | ||
| членувано | прис-т-рас-те-ни-те | ||
2.
пристра̀стен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
пристрастна, пристрастно, мн. пристрастни, прил.
1. Който проявява пристрастие. Пристрастен човек.
2. Който е резултат от проявено пристрастие. Пристрастна оценка.същ. пристрастност, пристрастността, ж. пристрастена, пристрастено, мн. пристрастени, прил. Който се е пристрастил. Пристрастен към цигарите човек.
1. Който проявява пристрастие. Пристрастен човек.
2. Който е резултат от проявено пристрастие. Пристрастна оценка.същ. пристрастност, пристрастността, ж. пристрастена, пристрастено, мн. пристрастени, прил. Който се е пристрастил. Пристрастен към цигарите човек.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- престрастен
- престрастин
- пристрастин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | прис-т-рас-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | прис-т-рас-т-ния | ||
| пълен член | прис-т-рас-т-ни-ят | ||
| ж. р. | прис-т-рас-т-на | ||
| членувано | прис-т-рас-т-на-та | ||
| ср. р. | прис-т-рас-т-но | ||
| членувано | прис-т-рас-т-но-то | ||
| мн. ч. | прис-т-рас-т-ни | ||
| членувано | прис-т-рас-т-ни-те | ||
3. пристрастен — мин. страд. прич. м. р.
пристрастен е производна форма на пристрастя (мин. страд. прич. м. р.).