фанатичен

Речник на българския език

фанатѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

фанатѝчна, фанатѝчно, мн. фанатѝчни, прил.
1. Който се отнася към фанатизъм.
2. Който е проява на фанатизъм; непримирим, неистов. Фанатичен поглед. Фанатичен стремеж към свобода.
нареч. фанатѝчно.

Грешни изписвания (7)

  • фанатичин
  • фанътичен
  • фанътичин
  • фънатичен
  • фънатичин
  • фънътичен
  • фънътичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. фа-на-ти-чен
непълен член фа-на-тич-ния
пълен член фа-на-тич-ни-ят
ж. р. фа-на-тич-на
членувано фа-на-тич-на-та
ср. р. фа-на-тич-но
членувано фа-на-тич-но-то
мн. ч. фа-на-тич-ни
членувано фа-на-тич-ни-те