бу̀ен
—
прилагателно име
(тип 85)
Значение
бу̀йна, бу̀йно, мн. бу̀йни, прил.
1. Който се проявява с голяма сила и скорост. Буен вятър. Буен огън. Буйна растителност. Буйна коса.
2. Пълен с жизненост и енергия. Буйна младост.
3. Необуздан, неукротим, неудържим; дързък, стихиен. Буен младеж. Буйна глава. Буйна радост.
1. Който се проявява с голяма сила и скорост. Буен вятър. Буен огън. Буйна растителност. Буйна коса.
2. Пълен с жизненост и енергия. Буйна младост.
3. Необуздан, неукротим, неудържим; дързък, стихиен. Буен младеж. Буйна глава. Буйна радост.
Синоними
- избухлив, пламенен, горещ, страстен, жарък, разпален, запален, огнен
- невъздържан, несдържан, необуздан, силен, сприхав, неукротим, непокорен, вироглав, своеволен, немирен, смел, дързък, безразсъден, неудържим, стихиен, раздразнителен, бурен, упорит, стремителен, поривист, нападателен, възбуден, разярен, луда глава, запалена глава
- безреден, объркан, шумен
- бушуващ
- развълнуван
- жив, бърз, подвижен, пъргав, жизнен
- енергичен
- игрив, палав, разпуснат, ентусиазиран, темпераментен, яростен, неистов, побеснял
- избуял, богат, изобилен
- пищен
- много силен, бесен, буйствуващ, ревностен
- бунтарски, размирен
- пиянски, разгулен
- неусмирим
- разгорещен
- пълнокръвен
- вихрен, устремен
- неспокоен
Грешни изписвания (1)
- буин