стремѝтелен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
стремѝтелна, стремѝтелно, мн. стремѝтелни, прил.
1. Много бърз, внезапен в движението и в развитието си; светкавичен, буен, стремглав. Стремителна атака. Стремителен поток.
2. Който е проява на стремеж; целенасочен, устремен.
нареч. стремѝтелно.
същ. стремѝтелност, стремителността̀, ж.
1. Много бърз, внезапен в движението и в развитието си; светкавичен, буен, стремглав. Стремителна атака. Стремителен поток.
2. Който е проява на стремеж; целенасочен, устремен.
нареч. стремѝтелно.
същ. стремѝтелност, стремителността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- стремителин
- стремитилен
- стремитилин
- стримителен
- стримителин
- стримитилен
- стримитилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | стре-ми-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | стре-ми-тел-ния | ||
| пълен член | стре-ми-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | стре-ми-тел-на | ||
| членувано | стре-ми-тел-на-та | ||
| ср. р. | стре-ми-тел-но | ||
| членувано | стре-ми-тел-но-то | ||
| мн. ч. | стре-ми-тел-ни | ||
| членувано | стре-ми-тел-ни-те | ||