1.
устремѐн
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
у̀стремна, у̀стремно, мн. у̀стремни, прил. Който съдържа порив, стремеж. Устремна игра.
същ. у̀стремност, устремността̀, ж.
същ. у̀стремност, устремността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- остремен
- остримен
- устримен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ус-т-ре-мен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ус-т-ре-ме-ния | ||
| пълен член | ус-т-ре-ме-ни-ят | ||
| ж. р. | ус-т-ре-ме-на | ||
| членувано | ус-т-ре-ме-на-та | ||
| ср. р. | ус-т-ре-ме-но | ||
| членувано | ус-т-ре-ме-но-то | ||
| мн. ч. | ус-т-ре-ме-ни | ||
| членувано | ус-т-ре-ме-ни-те | ||
2.
у̀стремен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
у̀стремна, у̀стремно, мн. у̀стремни, прил. Който съдържа порив, стремеж. Устремна игра.
същ. у̀стремност, устремността̀, ж.
същ. у̀стремност, устремността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- устремин
- устримен
- устримин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ус-т-ре-мен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ус-т-рем-ния | ||
| пълен член | ус-т-рем-ни-ят | ||
| ж. р. | ус-т-рем-на | ||
| членувано | ус-т-рем-на-та | ||
| ср. р. | ус-т-рем-но | ||
| членувано | ус-т-рем-но-то | ||
| мн. ч. | ус-т-рем-ни | ||
| членувано | ус-т-рем-ни-те | ||
3. устремен — мин. страд. прич. м. р.
устремен е производна форма на устремя (мин. страд. прич. м. р.).