ориентиран

Речник на българския език

1. ориентѝран прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • ореентиран
  • ореентирън
  • ореинтиран
  • ореинтирън
  • ориентирън
  • ориинтиран
  • ориинтирън
  • уреентиран
  • уреентирън
  • уреинтиран
  • уреинтирън
  • уриентиран
  • уриентирън
  • уриинтиран
  • уриинтирън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ори-ен-ти-ран
непълен член ори-ен-ти-ра-ния
пълен член ори-ен-ти-ра-ни-ят
ж. р. ори-ен-ти-ра-на
членувано ори-ен-ти-ра-на-та
ср. р. ори-ен-ти-ра-но
членувано ори-ен-ти-ра-но-то
мн. ч. ори-ен-ти-ра-ни
членувано ори-ен-ти-ра-ни-те

2. ориентиран — мин. страд. прич. м. р.

ориентиран е производна форма на ориентирам (мин. страд. прич. м. р.).