пламенен

Речник на българския език

пла̀менен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

пла̀менна, пла̀менно, мн. пла̀менни, прил.
1. Ярък, светъл, горящ. Пламенен поглед.
2. Прен. Много силен, страстен, буен. Пламенна любов. Пламенна поезия.
същ. пла̀менност, пламенността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • пламенин
  • пламинен
  • пламинин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пла-ме-нен
непълен член пла-мен-ния
пълен член пла-мен-ни-ят
ж. р. пла-мен-на
членувано пла-мен-на-та
ср. р. пла-мен-но
членувано пла-мен-но-то
мн. ч. пла-мен-ни
членувано пла-мен-ни-те