пламтящ

Речник на българския език

1. пламтя̀щ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • пламтяшт
  • плъмтяшт
  • плъмтящ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. плам-тящ
непълен член плам-тя-щия
пълен член плам-тя-щи-ят
ж. р. плам-тя-ща
членувано плам-тя-ща-та
ср. р. плам-тя-що
членувано плам-тя-що-то
мн. ч. плам-тя-щи
членувано плам-тя-щи-те

2. пламтящ — сег. деят. прич. м. р.

пламтящ е производна форма на пламтя (сег. деят. прич. м. р.).