огън

о̀гънят, о̀гъня, мн. огньо̀ве, (два) о̀гъня, м.
1. Обикн. ед. Нагорещени светещи газове, появяващи се при горене; пламък. Силен огън. Огънят изпепели гората.
2. Натрупани и запалени дърва (или други горивни материали). Клада/стъквам/запалвам огън. Горят буйни огньове.
3. Само ед. Стрелба. Картечен огън.
4. Разг. Само ед. Висока температура.
5. Прен. Страст, силно чувство, жар. В очите му гори огън.
6. Като междум. Команда за стрелба. Огън!
същ. умал. о̀гънче, мн. о̀гънчета, ср.
• Имате ли огънче? — Може ли да ми дадете кибрит/запалка, за да запаля цигара.
• Вадя кестените от огъня. — Извършвам опасна и рискована работа, от която полза има друг.
• Влизам в огъня. — Излагам се на голяма опасност.
• Играя си с огъня. — Върша нещо опасно, рисковано.
• Между два огъня. — В тежко положение.
• Огън и меч. — Пълно разорение, унищожение.
• Прометеев огън. — Непрестанен стремеж за постигане на високи цели.
• Минал през огън и вода. — За човек, преживял много събития и поврати.
• Бенгалски огън. — Пръчици с покритие от химическа смес, които при запалване горят с ярък пламък и искри.
• Огън човек. — Разг. Темпераментен, жив, страстен човек.
• Подклаждам огъня. — Разг. Поддържам нап режение, конфликт.