пъргав

Речник на българския език

пъ̀ргав — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

пъргава, пъргаво, мн. пъргави, прил.
1. Подвижен и бърз. Пъргаво дете.
2. Който за малко време свършва много работа; сръчен, работлив. Пъргава мома.
3. Еластичен, гъвкав. Пъргава стомана.същ. пъргавост, пъргавостта, ж.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • пъргъв
  • пъргаф
  • пъргъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пър-гав
непълен член пър-га-вия
пълен член пър-га-ви-ят
ж. р. пър-га-ва
членувано пър-га-ва-та
ср. р. пър-га-во
членувано пър-га-во-то
мн. ч. пър-га-ви
членувано пър-га-ви-те

Връзки