деен

Речник на българския език

дѐен — прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

дѐйна, дѐйно, мн. дѐйни, прил.
1. Който активно работи; енергичен. Деен човек.
2. Който се характеризира с активна работа. Дейно участие.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • деин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. де-ен
непълен член дей-ния
пълен член дей-ни-ят
ж. р. дей-на
членувано дей-на-та
ср. р. дей-но
членувано дей-но-то
мн. ч. дей-ни
членувано дей-ни-те

Връзки