прилежен

Речник на българския език

прилѐжен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

прилежна, прилежно, мн. прилежни, прил. Който се отличава с прилежание; усърден, старателен, ревностен. Прилежен ученик.същ. прилежност, прилежността, ж.

Грешни изписвания (3)

  • прележен
  • прележин
  • прилежин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. при-ле-жен
непълен член при-леж-ния
пълен член при-леж-ни-ят
ж. р. при-леж-на
членувано при-леж-на-та
ср. р. при-леж-но
членувано при-леж-но-то
мн. ч. при-леж-ни
членувано при-леж-ни-те