редо̀вен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
редовна, редовно, мн. редовни, прил.
1. Който се осъществява според определен ред, не извънреден. Редовно получавам писмата си. Редовни занятия. Редовна сесия.
2. Постоянен, непрестанен. Редовен клиент. Редовен приход.
3. Който спазва определен ред, закон, правилник. Редовен ученик.
4. Който е съобразен с определен ред, закон. Редовни документи.
5. Който няма дефекти, недостатъци; качествен.същ. редовност, редовността, ж.нареч. редовно.
1. Който се осъществява според определен ред, не извънреден. Редовно получавам писмата си. Редовни занятия. Редовна сесия.
2. Постоянен, непрестанен. Редовен клиент. Редовен приход.
3. Който спазва определен ред, закон, правилник. Редовен ученик.
4. Който е съобразен с определен ред, закон. Редовни документи.
5. Който няма дефекти, недостатъци; качествен.същ. редовност, редовността, ж.нареч. редовно.
Синоними
- правилен, нормален, умерен
- постоянен, непрекъснат, непрестанен
- точен, прецизен
- примерен, образцов, порядъчен, реден
- методичен, планомерен, последователен
- квалифициран, професионален, на постоянна служба
- обикновен, типичен
- определен, установен, устойчив, уговорен
- равномерен, отмерен, еднакъв, неизменен, системен, неотклонен
- узаконен, с разрешение, дипломиран
- обичаен, рутинен, шаблонен
Грешни изписвания (3)
- редовин
- ридовен
- ридовин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ре-до-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ре-дов-ния | ||
| пълен член | ре-дов-ни-ят | ||
| ж. р. | ре-дов-на | ||
| членувано | ре-дов-на-та | ||
| ср. р. | ре-дов-но | ||
| членувано | ре-дов-но-то | ||
| мн. ч. | ре-дов-ни | ||
| членувано | ре-дов-ни-те | ||