последователен

Речник на българския език

последова̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

последова̀телна, последова̀телно, мн. последова̀телни, прил.
1. Който непрекъснато следва един след друг. Последователни етапи на работа.
2. Който се ръководи, следва предварително избрани принципи. Последователен човек.
3. Логически, закономерен. Последователна статия.
същ. последова̀телност, последователността̀, ж.

Грешни изписвания (31)

  • последователин
  • последоватилен
  • последоватилин
  • последувателен
  • последувателин
  • последуватилен
  • последуватилин
  • послидователен
  • послидователин
  • послидоватилен
  • послидоватилин
  • послидувателен
  • послидувателин
  • послидуватилен
  • послидуватилин
  • пуследователен
  • пуследователин
  • пуследоватилен
  • пуследоватилин
  • пуследувателен
  • пуследувателин
  • пуследуватилен
  • пуследуватилин
  • пуслидователен
  • пуслидователин
  • пуслидоватилен
  • пуслидоватилин
  • пуслидувателен
  • пуслидувателин
  • пуслидуватилен
  • пуслидуватилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пос-ле-до-ва-те-лен
непълен член пос-ле-до-ва-тел-ния
пълен член пос-ле-до-ва-тел-ни-ят
ж. р. пос-ле-до-ва-тел-на
членувано пос-ле-до-ва-тел-на-та
ср. р. пос-ле-до-ва-тел-но
членувано пос-ле-до-ва-тел-но-то
мн. ч. пос-ле-до-ва-тел-ни
членувано пос-ле-до-ва-тел-ни-те