един

една̀, едно̀, мн. еднѝ, числ.
1. Числото 1.
2. Като неопр. член. За специфициране на определен предмет от говорещия като неопределен пред слушащия. Да сте виждали тук наоколо едно куче? Един човек пита за тебе. Една нощ си събрала багажа и изчезнала. Един добър ученик никога не би постъпил така.
3. Като неопр. мест. За изразяване на пренебрежително отношение към предмет или лице. Той пък е един журналист!
• В един глас. — Всички едновременно, заедно.
• До едно време. — Разг. До определено време. До едно време се ходи мома, ама после — трябва да се жениш. • Един-два/едно-две/един-двама. Приблизително толкова, колкото казвам, но малко. Трябват ми още един-два дни.
• Един ден. — Някой ден, някога. Един ден ще ми благодариш, да знаеш! • Един-единствен. Само един.
• Един или друг. — Някакъв. По една или друга причина. По един или друг повод.
• Един и същ. — Все същият, еднакъв. Една и съща песен пееш!
• Един по един. — Един след друг. Влизайте един по един!
• Един през друг. — Разг. В надпревара. Грабеха хляба един през друг.
• Един път. 1. — Някога, в миналото.
2. Когато, щом. Един път да вземем властта, ще видят!
• Едно време. — Разг. Много отдавна, преди много години. Едно време ние не правехме така. • Едно-друго. Разг. Разни неща, какво да е, това-онова. Сложи едно-друго за ядене!
• За едното чудо. — Разг. Без малко (да стане, да се случи нещо твърде неприятно). За едното чудо щяхме да изгорим!
• За едното нищо. — Разг. За нищо, напразно.
• На един дъх. — Разг. Бързо, без спиране.
• На един път. — Разг. Наведнъж.