самостоятелен

Речник на българския език

самостоя̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

самостоятелна, самостоятелно, мн. самостоятелни, прил.
1. Който съществува отделно, без зависимост от други. Самостоятелна държава. Самостоятелно семейство.
2. Който е отделен, изолиран от другите, без връзки или общи функции. Самостоятелно жилище. Самостоятелна стая. Самостоятелно предприятие.
3. Който се извършва без участие на други. Самостоятелна изложба. Самостоятелен концерт.
4. Който може сам да взема решение, да се справя сам. Децата и са самостоятелни от малки. ___ същ. самостоятелност, самостоятелността, ж. Проявявам самостоятелност. Нямам самостоятелност. __ нареч. самостоятелно. Живея самостоятелно._

Грешни изписвания (31)

  • самостоятелин
  • самостоятилен
  • самостоятилин
  • самостуятелен
  • самостуятелин
  • самостуятилен
  • самостуятилин
  • самустоятелен
  • самустоятелин
  • самустоятилен
  • самустоятилин
  • самустуятелен
  • самустуятелин
  • самустуятилен
  • самустуятилин
  • съмостоятелен
  • съмостоятелин
  • съмостоятилен
  • съмостоятилин
  • съмостуятелен
  • съмостуятелин
  • съмостуятилен
  • съмостуятилин
  • съмустоятелен
  • съмустоятелин
  • съмустоятилен
  • съмустоятилин
  • съмустуятелен
  • съмустуятелин
  • съмустуятилен
  • съмустуятилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. са-мос-то-я-те-лен
непълен член са-мос-то-я-тел-ния
пълен член са-мос-то-я-тел-ни-ят
ж. р. са-мос-то-я-тел-на
членувано са-мос-то-я-тел-на-та
ср. р. са-мос-то-я-тел-но
членувано са-мос-то-я-тел-но-то
мн. ч. са-мос-то-я-тел-ни
членувано са-мос-то-я-тел-ни-те