самоинициативен

Речник на българския език

самоинициативен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. са-мо-и-ни-ци-а-ти-вен
непълен член са-мо-и-ни-ци-а-тив-ния
пълен член са-мо-и-ни-ци-а-тив-ни-ят
ж. р. са-мо-и-ни-ци-а-тив-на
членувано са-мо-и-ни-ци-а-тив-на-та
ср. р. са-мо-и-ни-ци-а-тив-но
членувано са-мо-и-ни-ци-а-тив-но-то
мн. ч. са-мо-и-ни-ци-а-тив-ни
членувано са-мо-и-ни-ци-а-тив-ни-те