самоинициатѝва
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. самоинициативи, ж. Инициатива, която създавам и подемам сам. Проявявам самоинициатива. Прекалявам със самоинициативите.
Синоними
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | са-мо-и-ни-ци-а-ти-ва | |
|---|---|---|
| членувано | са-мо-и-ни-ци-а-ти-ва-та | |
| мн.ч. | са-мо-и-ни-ци-а-ти-ви | |
| членувано | са-мо-и-ни-ци-а-ти-ви-те | |
| звателна форма | — | |