самодейност

Речник на българския език

самодѐйност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

самодейността, само ед., ж.
1. Дейност на самодеен състав. Художествена самодейност.
2. Прен. Пренебр. Неумела самоинициатива, излизане от рамките на правилата. Проявявам самодейност.

Грешни изписвания (15)

  • самодейнуст
  • самудейност
  • самудейнуст
  • съмодейност
  • съмодейнуст
  • съмудейност
  • съмудейнуст
  • самодейнос
  • самодейнус
  • самудейнос
  • самудейнус
  • съмодейнос
  • съмодейнус
  • съмудейнос
  • съмудейнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-дей-ност
членувано са-мо-дей-ност-та
мн.ч. са-мо-дей-нос-ти
членувано са-мо-дей-нос-ти-те
звателна форма