инициатива

Речник на българския език

инициатѝва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. инициатѝви, ж.
1. Идея за някакво действие, ново начинание и осъществяването му. Давам инициатива.
2. Ръководене на някакво действие. Взе инициативата за тържеството в свои ръце.

Грешни изписвания (15)

  • инецеатива
  • инецеативъ
  • инецеътива
  • инецеътивъ
  • инециатива
  • инециативъ
  • инециътива
  • инециътивъ
  • иницеатива
  • иницеативъ
  • иницеътива
  • иницеътивъ
  • инициативъ
  • инициътива
  • инициътивъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ини-ци-а-ти-ва
членувано ини-ци-а-ти-ва-та
мн.ч. ини-ци-а-ти-ви
членувано ини-ци-а-ти-ви-те
звателна форма