импулс

Речник на българския език

импу̀лс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. импу̀лси, (два) импу̀лса, м.
1. Вътрешен подтик, желание за осъществяване на нещо. Успехът ми даде импулс да се боря.
2. Спец. В биологията — мигновено движение, разпространяващо се по невроните, предизвикано от дейността на нервните възбудители.
3. Спец. В електротехниката — краткотраен единичен скок на тока или напрежението в електрическа верига.

Грешни изписвания (1)

  • емпулс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. им-пулс
непълен член им-пул-са
пълен член им-пул-сът
мн.ч. им-пул-си
членувано им-пул-си-те
бройна форма им-пул-са
звателна форма