сила

мн. сили, ж.
1. Физическа или морална способност да се извършва дейност. Нямам сили да вървя нататък. Душевна сила.
2. Външно действие или енергия, която може да приведе едно тяло в движение или да промени движението му. Центробежни сили.
3. Спец. Интензитет, степен, величина, която е мярка за въздействие или взаимодействие. Сила на звука. Сила на светлината.
4. Обикн. мн. Материален източник на енергия или дейност. Природни сили. Производителни сили.
5. Власт, влияние, мощ. Сила на словото.
6. Способност за действие, която се отличава с напрегнатост, устременост. Сила на характера.
7. Само мн. Обществена група с характерни за нея признаци. Демократически сили. Реакционни сили.
8. Само мн. Войска. Военновъздушни сили.
9. Прен. Човек, който работи с успех в някаква област. Младите певчески сили на България се представиха блестящо на фестивала.
• Влизам/вляза в сила. — Започвам да се прилагам, да действам. Новият закон влиза в сила от 1 януари.
• В пълната си сила (съм). — В разгара си, в най-активния период. Предизборната кампания е в пълната си сила.
• Нечиста сила. — Зъл дух.
• Със сила. —
1. С усилие, с напрежение, трудно. Със сила измъкна кола от пясъка.
2. С насилие, насилствено. Влезе в стаята със сила.
• Конска сила. — Единица за мощност.
• Въоръжени сили. — Войска.