динамизъм

Речник на българския език

динамѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

Схващане, че светът се изменя, развива и се намира в постоянно движение. Лъженаучно идеалистическо направление, според което силата се схваща като самостоятелно начало, което не зависи от материята и дори я предхожда.

Грешни изписвания (7)

  • денамизам
  • денамизъм
  • денъмизам
  • денъмизъм
  • динамизам
  • динъмизам
  • динъмизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-на-ми-зъм
непълен член ди-на-миз-ма
пълен член ди-на-миз-мът
мн.ч. ди-на-миз-ми
членувано ди-на-миз-ми-те
бройна форма ди-на-ми-зъ-ма
звателна форма