движение

Речник на българския език

движѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. движѐния, ср.
1. Спец. Във философията — форма на съществуване на материята, която е в непрекъснат процес на развитие.
2. Всяко преместване или изменение. Движение на Земята около Слънцето. Въртеливо движение.
3. Изменение в положението на тялото. Несръчно движение.
4. Преместване на превозни средства и хора. Улично движение.
5. Оживеност, напрегнатост, динамизъм. В романа няма движение.
6. Обществена дейност с определени цели. Движение за защита на животните.
7. Разг. Разходка привечер в центъра на малко населено място.
8. Само ед. Изменение в количеството или стойността на нещо. Движение на цените.

Грешни изписвания (1)

  • двежение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дви-же-ние
членувано дви-же-ни-е-то
мн.ч. дви-же-ния
членувано дви-же-ни-я-та