местене

Речник на българския език

местене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мес-те-не
членувано мес-те-не-то
мн.ч. мес-те-ния
членувано мес-те-ни-я-та