течение

мн. течѐния, ср.
1. Поток вода или въздух, който се движи. Водно течение. Топли течения. Студено въздушно течение.
2. Въздушно движение между два отвора. Става течение. Настивам при течение.
3. Отделяне (непрекъснато) на секрет от тялото — кръв, гной. Течението продължава два дни.
4. Прен. Движение на много хора в една посока. Течението ме поде към центъра.
5. Прен. Възгледи, схващания в науката или изкуството със съответни методи и произведения; направление.
6. Прен. Всички броеве на периодично издание за определен период. Годишно течение. Течението на вестника за две години.
• Вървя (сам) срещу течението. — Опълчвам се срещу всички, срещу традиционното, общоприетото.
• В течение съм (на нещо). — Запознат съм с хода, с развитието на нещо.
• С течение на времето. — С времето, с протичане на времето. С течение на времето отношението им ще се изгладят.